Мамин опит: Дъщеря ми има двама бащи

Случи се така, че голямата ми дъщеря живее заедно с по-малките си сестри и техния баща, който е моят нов мъж. Но и със собствения си баща, както и с братята си близнаци от негова страна също поддържа пълноценни и топли отношения.

Бяха ми нужни определени усилия, за да балансирам контакта с доведения й баща и мисля, че той е много по-важен за момичето, отколкото за момчето. Но при всички положения цялата работа до голяма степен зависи от мама – ще създадат ли връзка или не и каква точно ще бъде тя.

Неотдавна те жестоко се скараха и спориха, направо стреляха „на месо“: мъжът ми има тежък характер, а дъщеря ми е в прекрасната тийнейджърска възраст, когато от всяка нещастна муха в главата ѝ се раздува не слон, а цял змей с огън на устата и пушек от ушите.

Тя не беше изпълнила домашните си задължения, той ѝ го припомни твърде рязко и отказа в този ден да я вземе на дайвинг, където ходеше на важен за нея курс. Дъщеря ми демонстративно влезе в колата („ще си правя квото си поискам“), а мъжът ми – заради принципа, я отпрати обратно вкъщи, тя грубо и доста вулгарно му ги наговори едни – и тук вече стана тя, каквато стана. След това с нея разговаряхме цял ден, после с него се срещаха по коридора с мрачни лица. Вечерта и двамата се пречупиха и говориха до сутринта.

При разговора ми с нея през деня, ме осени нещо – всъщност, така истински могат да се карат само близки хора, с такива, които при всички случаи ще продължат да те обичат. Вероятно. Дъщеря ми нарича мъжа ми по име – така се бяха договорили, но когато се върна вкъщи след тригодишно отсъствие, тя с радост се хвърли в обятията му. Така се държат дъщерите с бащите си. Така че моята се беше обзавела с двама.

За първия в момента нарочно не говоря, защото там всичко е ясно: родителите си обичат децата, затова и след раздялата ние продължихме да сме приятели, а децата ни – да си общуват. Но в момента не става дума за него. Мъжът ми е морски човек – капитан, гмуркач, плувец, спасител… И за щастие десетгодишната ми дъщеря в този момент доста силно също се влюби в морето. По този начин те си имаха обща тема, към която проявяваха искрен интерес. Мисля, че ако не се беше случило така, щеше да ми се наложи изкуствено да търся пресечни точки между тях. Смятам, че това е много важен за всяка възраст, когато двама съвсем непознати един на друг човека започват изведнъж да живеят заедно. На моето семейство му провървя в това отношение.

А после, докато дъщеря ми растеше, неизбежно възникваше въпроса: „Какъв ми е той, че да ме командва?“ И тук ми се налагаше да включа всичките си дипломатически способности и да разговарям. Отначало. Да обяснявам и да разказвам.

Таткото, който живее отделно, естествено се превърна в най-желаният родител, който не държи сметка за немития под или евентуално получената двойка. Трябваше да напомня, че в морето я води онзи баща, който в действителност и формално не ѝ е никакъв, освен мъж на майка ѝ. Но той също не е длъжен да прави това или онова.

Дъщеря ми промърморваше, но се съгласи и постепенно свикна с мъжа ми. След това реши да ходи на дайвинг сериозно и започна да му асистира при тренировките, които той провежда. Това е работа за възрастни и тя имаше повод да се гордее със себе си. Вкъщи ѝ сплитам косата, целувам я по бузата за довиждане и ѝ желая приятен ден – и дъщеря ми отива в морето, под водата. Във всяко време, в дъжд и вятър. Там, където моят мъж и неин доведен баща също е и шеф.

Тя е мотивирана – учи интересна професия и дори заработва сама пари. Събира опит и краде занаят. А той ужасно се гордее, че тя е способна на това и го гледа с възторг. А с баща си се разбраха, че тя сама ще го хване за ръката и ще се гмурне за пръв път заедно с него, за да му покаже вълшебствата на света, който е открила с доведения си баща. Според мен, за дъщеря ми това е много важен опит: да умееш да получиш любов, която да предадеш по-нататък – на мъже и жени, на деца, на роднини и непознати. И тогава какво е значението кой кого как нарича, ако на хората им е хубаво и интересно заедно?

Текст: Ксана Файрклоуг Файрклоуг/detstrana.ru, превод: Надя Горанова